Одиторски услуги

В България независим финансов одит се извършва от регистрирани одитори като физически лица, чрез техни предприятия или чрез специализирани одиторски предприятия. Института на дипломираните експерт счетоводители създава и поддържа регистър на регистрираните одитори, както и контролира тяхната работа. Института и регистрираните одитори подлежат на независим публичен надзор.

Регистрираният одитор представя резултатите от извършения финансов одит в одиторски доклад. Одиторският доклад се изготвя в писмена форма съгласно приложимите одиторски стандарти. Законова рамка на финансовия одит Закон за независим финансов одит и Закон за счетоводството.

Изискванията за лицата, които подлежат на независим финансов одит са дефинирани в Закона за счетоводството

Планирането и проучването преди приемане на ангажимента е най-добре да се случи преди края на отчетната година. През този период клиента се свърза с одитора, взаимно се проучват и договарят условията по одиторския ангажимент. Одитора има задължение да установи връзка с предходния одитор, ако клиента има такъв.

След като всичко е договорено се преминава към извършването  на независим финансов одит, а то не би могло да започне без следните два документа:

• писмен договор между одитираното предприятие и одитора, в който се уговарят възнаграждение, срокове за изпълнение, както и отговорен одитор за извършвания одит.
• писмо за поемане на ангажимент – уговарят се отново приложимите стандарти, по които ще се изготвят и одитират финансовите отчети, права, задължения и отговорности на страните.

След като се приеме ангажимента, се преминава към същинския процес по потвърждаване вярното и честно отразяване на финансовото състояние в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и действащото законодателство. За тази цел е необходимо да се съберат факти и доказателства за съществуването и възникването на дадени активи и пасиви, оценката им и представянето им във финансовия отчет.

• Планиране – изготвяне на стратегия за събиране на факти и доказателства за намаляване на одиторския риск. Дефиниратсе всички бизнес цикли в предприятието, определят се рисковете за всеки един от тях и се планират съответните одиторски процедури по вид, обхват и времетраене ; (Присъщ риск – вероятността от грешки, нарушения и измами, отнасящи се към конкретната среда, отрасъл, дружество; Контролен риск – това е възможността контролната система да не разкрие грешките)
• Извършване на одиторските процедури за потвърждаване на всички твърдения във финансовите отчети –  включват проверки на документи, определени факти и доказателства, проследяване на процесите в дружеството, интервюта с участниците в бизнес процесите, проверка на вътрешната система за контрол и анализи на всичко това.

Някой от най-съществените одиторски процедури са потвърждения на наличността на активи, задължения и капитал, валидност на сделките, установяване на собственост и принадлежност, установяване на използвани методи за оценка, приключване на приходи и разходи, представяне и оповестяване на различни факти във финансовия отчет. Одиторските процедури биха могли да се разделят в две групи:

• контролни тестове за оценка на контролната система – дали системите работят коректно, например каква е вероятността счетоводния софтуер да даде някаква грешка при осчетоводяване, рипортване и т.н.;
• детайлни тестове (проверка по същество) – аналитични процедури, проверки на място, потвърждения, преизчисляване и съпоставка

Аналитичните процедури включват проверка на салда и проверка на обороти (счетоводни записвания) и имат за цел да потвърдят вярността на всички съществуващи и отразени по сметките салда, както и вярното и точно осчетоводяване на счетоводните документи през периода.

При извършване на всички планирани одиторски процедури се събират факти, доказателства и работни записки, които трябва да са достатъчно съществени и с достатъчен обхват и количество, за да могат адекватно да подкрепят изразеното одиторско мнение.

След като се изследват всички събрани факти и доказателства те се анализират и при необходимост и наличие на допълнителни рискове се преминава към повторни по-задълбочени одиторски процедури.

След приключване на всички одиторски процедури и анализ на събраните одиторски доказателства, ако е необходимо може да се направят някой препоръки за корекции и допълнителни оповестявания във финансовия отчет. Когато одитния процес е започнал текущо през отчетната година препоръките и корекциите се правят своевременно и са значително по-малко. След като всичко е съгласувано се преминава към изготвяне на одиторския доклад. В зависимост от установените проблеми и степента на сигурност да потвърди вярността на финансовият отчет във всички негови аспекти, одиторът може да издаде няколко вида одиторски доклад. Именно вида на одиторското мнение е оценката на отчета. Това са и видовете одиторски доклади.